5 feb 2007, 8:40

старт 

  Poesía
825 0 13
старт




стартираш ти
въодушевен
във тоз живот
обезумял
където пачките зоват
и няма Бог
и няма съд
изправен
до стената си
без скръб и жал
вселената
на дяволи се кланя
и робите на сатаната
на старта още
разпват те
защото си
Човек




Чар....05.02.07

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нали това разпване ни амбицира и провокира
    Поздрав за стиха и на теб, Чаровнико.
  • Колко си прав само!
  • За бог не зная, но съд определено има, някога, някъде...много хубаво се е получило.Браво!
  • След такъв старт какъв ли е финала?

  • Всекиму според делата!!!
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Всичко се връща, рано или късно!

  • Много силно е написаното, както и много модерно ...
  • Наистина ме остави без думи,Чар!
    Баланса е важно и стойностно нещо,което трябва да се постигне,за да бъде всичко наред!!!
  • "където пачките зоват
    и няма Бог
    и няма съд
    вселената
    на дяволи се кланя"
    Където пачките зоват, там се кланят на користи и идоли.
    Добре си го казал!
  • И Бог има, и Съд!
    * * *
    Справедливостта идва понякога
    като писмо, закъсняло с години:
    никой вече не го чака,
    получателят е заминал завинаги.
    ...вярвам - справедливост винаги има!
    Но да идваше и навреме.
    Навреме.
    (Станка Пенчева)
    * * *
    Може и да закъснява, но идва! А без вяра - закъде?! Поздрав!
  • Ти не, твоят старт не е такъв ...
    а може би стартира някой и така.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Много вярно, поздрави, Чар!
  • Позволявам си да цитирам своя поглед към живота:
    "Балансирам...
    На ръба съм ...
    малко шизофренно,
    в битка : тленното
    срещу нетленно.
    Същността ми трескаво копнее
    В мир със себе си да заживее...
    Балансирам...
    Скъпо струва всяко отклонение,
    вечно съм в борба и напрежение...
    Добротата се използва хищно,
    оцелява всеки единично...
    Балансирам...
    Равновесието, тъй мечтано,
    трае миг... дори секунда само...
    После нямам шанс за адаптиране,
    Пак се впускам...
    в ново балансиране..."
    Само не отричай така лесно Бог, рано или късно достигаме до Него всички...
Propuestas
: ??:??