8 dic 2006, 4:33

Стая 

  Poesía
688 0 4
Не влиза лъч във тази стая,

завесите и спускам през деня,

стените и боядисани са в бяло,

а черни мисли носи тя...




Ти идваше, със тебе - Светлината,

Усмивката, Небето и Света,

ала без Теб навлезе тука Вятър

и моята безкрайна самота .




Но светла ще е стаята отново,

изпълнена със снимки и цветя,

пред мене тръпнат хиляди любови -

прохождам във живота си едва...




Боядисана във черно или в бяло,

тъй, както настроения меня,

душата ми си има огледало -

оглежда се във стаята ми тя...


© Татяна Начкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??