Стая
Не влиза лъч във тази стая,
завесите и спускам през деня,
стените и боядисани са в бяло,
а черни мисли носи тя...
Ти идваше, със тебе - Светлината,
Усмивката, Небето и Света,
ала без Теб навлезе тука Вятър
и моята безкрайна самота .
Но светла ще е стаята отново,
изпълнена със снимки и цветя,
пред мене тръпнат хиляди любови -
прохождам във живота си едва...
Боядисана във черно или в бяло,
тъй, както настроения меня,
душата ми си има огледало -
оглежда се във стаята ми тя...
завесите и спускам през деня,
стените и боядисани са в бяло,
а черни мисли носи тя...
Ти идваше, със тебе - Светлината,
Усмивката, Небето и Света,
ала без Теб навлезе тука Вятър
и моята безкрайна самота .
Но светла ще е стаята отново,
изпълнена със снимки и цветя,
пред мене тръпнат хиляди любови -
прохождам във живота си едва...
Боядисана във черно или в бяло,
тъй, както настроения меня,
душата ми си има огледало -
оглежда се във стаята ми тя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Начкова Всички права запазени
От мен отличен 6
