13 ago 2009, 12:34

Стени от камък

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

От буцата са разделени,

милиони песъчинки камък,

в стени по-късно претворени

на някакъв старинен замък.


Обречени в раздялата са те,

били навремето една скала,

сега разделени са на две

за незнайни времена.


На хиляди парченца раздробени

и после смесени със кал,

а след това отново съградени,

взаимно гледат се с печал.


Две лица на две стени,

безмълвно гледат се сега,

тежки ще са всички дни -

безлични и изпълнени с тъга.


Чужда им е всяка близост,

насила разделени от едно,

да са заедно готови са на низост,

някому да сторят зло.


Времето тече тъй бавно,

години минали безброй,

владетели, забравени безславно,

загинали за камъка във бой.


Отново заедно ще бъдат те,

не ще приемат раздялата без ропот,

сега да става каквото ще -

и рухват две стени със грохот.


Били насила разделени,

безчувствени живели векове,

със света в едно са сътворени,

днес заедно в разрухата са те.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....