27 may 2008, 6:28

Стига мъка 

  Poesía » Otra
763 0 9
Защо очите ти са пълни със сълзи,
когато ти самата си вселена?
Да знаеш само колко ме боли,
щом видя те ранена, осълзена...

Мечтата ти, неразорана нива,
до невъзможност в мене буренясва…
Щом бурени отглежда, тя е жива.
От нас зависи и да е прекрасна.

Българийо, вълшебнице неземна,
върни усмивките си, радостта…
Разплакана не мога да те гледам.
Та ти си диамантът на света!


© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Та ти си диамантът на света! - ЧУДЕСНО!!!
  • Вальо - Луда глАво!! -..... радвам се ,че те познавам..........
  • Хубаво, даже много!
    Поздрави, Вальо!
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • "От нас зависи и да е прекрасна."

    Приятелю! Благодаря ти!
  • !!!
    Поздрав, за този стих!
  • Много истинско, родолюбиво и болезнено си го написал, Вальо! Поздравления!!!
  • "Българийо, вълшебнице неземна,
    върни усмивките си, радостта…
    Разплакана не мога да те гледам.
    Та ти си диамантът на света!"

    Безкрайно горда съм да се нарека българка!Благодаря ти, Валентин за този стих!Просълзи ме!Поздрав!
  • Авторът на този стих не може да бъде сбъркан, дори и ако не е посоченПоздрави!
Propuestas
: ??:??