Стигам те, стигаш ме
Стигам те... Подавам ръка
на всичко човешко в мен
и се губя в своите лабиринти.
Пускаш ме... Оставам сама
в избягал от календара ден
за дъжд небето ми да отприщи.
Не ти противореча. По-лесно е
да падна в дълбините на желанията си.
Стигаш ме... Подаваш ръка.
Каквото и да направя, грешно е,
и не вярвам на оправданията си.
Освен с теб, и с мен съм сама.
Всички изисквания са безсмислени,
въпреки копнежа да се докоснем.
Видимо или не, все ще вали.
В дните ми, дори и пречистени,
знам, че пак ще започнем
да се търсим и пак ще боли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
