10 may 2007, 19:28

Стих

  Poesía
1.1K 0 3

                 Оставена...
Тичам,но не мога да избягам.
Крещя, но без глас.
Моля се, но без посока!
Взирам се там, в далечината
и се питам: да тръгна или не!?
Но трябва да избера път.
Тичам бързо по зелената ливада,
тичам, без да знам накъде,
но ето, че съдбата ме понесе
на своите криле.
И ето, пътя свършва.
Оттук нататък съм сама!
"Ще продължа", си тихо шепна!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Узунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оле... много правописни грешчици май...
  • Извини ме, но си смени някои а-та с ъ-та, моля те. иначе стиха ти е хубав и добро начало да понамалиш ес-ем-ес-ите за сметка на стиховте.
    Струва си!
    Поздрави!
  • ,,Ще продължиш''-
    ти казвам аз!
    Поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...