Стих
1.1K
0
3
Оставена...
Тичам,но не мога да избягам.
Крещя, но без глас.
Моля се, но без посока!
Взирам се там, в далечината
и се питам: да тръгна или не!?
Но трябва да избера път.
Тичам бързо по зелената ливада,
тичам, без да знам накъде,
но ето, че съдбата ме понесе
на своите криле.
И ето, пътя свършва.
Оттук нататък съм сама!
"Ще продължа", си тихо шепна!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Узунова Всички права запазени
