Човекът все вади
туй, онуй от Кръговрата
за разлика от цялата Природа
и никак не разбира,
че сам от Кръговрата се изрива!
Стих от бъдещето
Живееше Човекът в Кръговрата земен
Добре закътан и
натъкмен кат всяка жива твар.
И поработи Еволюцията за него,
направи го устойчив ВИД,
наби му Разум във главата,
придаде нови сръчности
на тяло, на ръце, крака!
Изправи го, и реч му даде
научи го да мисли, да твори,
да смята, да гради!
Какво да вижда като гледа,
подсказа му как своята Среда
да прави по-богата и удобна,
да го опазва тя от врагове!
..................
Но не научи го, как да се озаптя
да не руши, да не изземва
ролята на нея, Еволюцията мъдра
за други твари туй що тя реди
И рече Тя: "Стига бе, Човече, до тук!
Постигна място, нарои се общност,
взе сам нещата да нареждаш, да кроиш
съдба на други да чертаеш ...
Ще сбъркаш, казвам Ти, поспри!"
..........
Но Алчност го споходи, о Тя
отне му Разума, изключи Логиката му
от Еволюцията дарове неземни
Почувства се той най-главен,
и сякаш е на всичко Господар!
Замахна със технологична Сопа,
разкъса Кръговрата ...
... и не само на едно место!
Отвърна му най-деликатно Природата,
изпрати му хабер, и с болести го понаказа,
отказа му и климатичния конфорт
раздрусва го със катаклизми!
Но му запази Изгрева и Залеза,
остави му и Усета за Красота
та белким сети се,
че нещо не е допресметнал
и в грешно творчество се е отправил,
да граби алчно и Живота да затрива
на тези, на които своя го дължи!
Видове в Небитието да зарива,
да реже Клона, на Който векове седи
... ... ... ...
... ... ... и ряза, ряза, еуфорично ряза,
и без да се оглежда,
обръсна цялата Планета,
остави пустош, безплодна голота
и само тук-таме следи "допусна",
че на Планетата е Цивилизация творил,
но базразсъдно и Нея най-подир е разрушил!
.......................
... ... ... и почна пак Природата,
по алгоритъма на Еволюцията
едно след друго да реди ...
... ... ... ... и си написа:
"Най-важно Правило – ЧОВЕК НЕДЕЙ ПРАВИ!"
© Цветан Костадинов Todos los derechos reservados