dafi (Магдалена Михова)
2 0
28 ago 2007, 1:18

стихчетата на Маги 

  Poesía
1586 0 4
 

Пролет




Пролет иде, хубавица

с тьнки шарени крилца.

На прозорчето почука:

„ Хей, дошла съм веч, деца!"


И направи всичко пъстро

с нежен цвят да расне там.

И защо ли нея славят

птици и деца - не знам...?!


Може би, че песен чудна

е запяла тя от днес.

Ето,  мечка се събужда

и я гледа с интерес.


„Тази пролет хубавица

много рано е дошла

и кат съща крал-кралица

ще царува тя сега!"











Момчето


Имаше ли там в полята

русо къдраво момче,

имаше ли там в житата

златно слънце да расте...?


То растеше снажно и високо

русо къдраво момче.

А очите му - сапфири

като мьничко море.


Никога не му тежеше

своя дял на друг то да даде.

Със душа на ангел беше

и с отворено сърце.


А ти, човеко, тьй неверен,

носиш ли в сърцето си дете?

Да обича и умее всичко

като моето момче?







            





Детска обич

 

Дестска  обич, детска страст

тъй дълбока, искрена и нежна.

Толкоз чиста, че дори и аз

друг мьж не мога да погледна.


Той е свят за мене неразкрит.

Очите му са две морета.

Устните с така изящен свой език

могат да ругаят и да шепнат.


Мога да го мразя лицемерно.

Мога да го уморя с лъжи,

но той така ми е потребен,

че сьрцето „остави го жив!" ехти.


А то е свито и ранено,

от раздялата умира,

а неговото като камьк вцепенено,

аз виждам сльнчевият сплит се свива.


Свива се, но той не знае,

че като умре - завинаги умира.

И щом изгубил дъщеря си нявга,

сърцето да кърви не спира...





© Магдалена Михова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??