стихчетата на Маги
Пролет
Пролет иде, хубавица
с тьнки шарени крилца.
На прозорчето почука:
„ Хей, дошла съм веч, деца!"
И направи всичко пъстро
с нежен цвят да расне там.
И защо ли нея славят
птици и деца - не знам...?!
Може би, че песен чудна
е запяла тя от днес.
Ето, мечка се събужда
и я гледа с интерес.
„Тази пролет хубавица
много рано е дошла
и кат съща крал-кралица
ще царува тя сега!"
Момчето
Имаше ли там в полята
русо къдраво момче,
имаше ли там в житата
златно слънце да расте...?
То растеше снажно и високо
русо къдраво момче.
А очите му - сапфири
като мьничко море.
Никога не му тежеше
своя дял на друг то да даде.
Със душа на ангел беше
и с отворено сърце.
А ти, човеко, тьй неверен,
носиш ли в сърцето си дете?
Да обича и умее всичко
като моето момче?
Детска обич
Дестска обич, детска страст
тъй дълбока, искрена и нежна.
Толкоз чиста, че дори и аз
друг мьж не мога да погледна.
Той е свят за мене неразкрит.
Очите му са две морета.
Устните с така изящен свой език
могат да ругаят и да шепнат.
Мога да го мразя лицемерно.
Мога да го уморя с лъжи,
но той така ми е потребен,
че сьрцето „остави го жив!" ехти.
А то е свито и ранено,
от раздялата умира,
а неговото като камьк вцепенено,
аз виждам сльнчевият сплит се свива.
Свива се, но той не знае,
че като умре - завинаги умира.
И щом изгубил дъщеря си нявга,
сърцето да кърви не спира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Михова Всички права запазени
Добре дошла при нас 