Стихии
Като свекърва мърмори небето,
на мен от страх ми се свива сърцето.
Като зла мащеха вятърът съска,
душата ми свита вече се пръска.
Както по лицето ми капят сълзи,
така и от облака тъжно вали.
В ритмична мелодия пее капчука,
сърцето изплашено и то така чука.
Мълния страшна небето раздира
и светлината навред се простирa.
Гръм силен отеква и друг го повтори,
небето над мен само се разтвори.
Апокалипсис - пожар, наводнение.
Цялото лято - бедствено положение.
На крак са пак служителите на Етем,
на тях разчитаме, в тях се кълнем.
Дъждът угаси огънят плъзнал -
(половин България беше погълнал)
Да не изчезнем от световният пъзел.
Огън и вода се връзват на възел.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
