18 jul 2005, 1:13

Стихия 

  Poesía
689 0 3
Облаците са търпеливи,
трептящо тревожно
леко подухва, преди да засвири,
леко просветва, преди тътен
в бавен ритъм се поклащат дървета,
няколко капки, не бързай
очаквай ме милостиво,
стихия
гола ще дойда
както ме е майка родила
и скъсай косите ми в клоните,
удряй в лицето ми дъжд,
убий всичко в мен,
убивай ме,
докато с тебе се слея,
докато станем едно,
докато блесне в мен мълния
и вятър от гняв засвисти
и тогава
нека се излива
дъжд и горчиво
горчиво
всичкото насъбрано в мен
се излива
излива
всичкото
докато изболи...

© И.Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • какво точно от финала трябва да оправя?
  • Съгласна съм и на мен цветовете на сайта ми не ми харесват, но ми го направи човек, който не познавам (просто беше чел и харесал стиховете ми) и няма как да направя корекция аз, а не ми се иска да го ангажирам..
    ако избирах аз, бих сложила бледожълто с черни букви..
    благодаря ти, че прочете стиха ми и ми написа коментар Мариша
  • Красива смесица между природата около нас и у нас. Разгледах и сайта ти и имам една забележка - цветовете много дразнят очите, макар че е ефектно.
Propuestas
: ??:??