Стихия

Появи се ти, като стихия, обърка се живота ми съвсем.
Изгубила разсъдъка по тебе,
Аз търся те във всеки слънчев ден!
И знам, че безнадеждна ми е любовта, че няма смисъл в моите сълзи и крия ги с усмивката си нежна, за да не разберат че ме боли!
До днес се молех, сам да видиш, това което нямах смелост да ти кажа.
Сега се моля аз за друго, 
да разбереш, 
Че силна ми е любовта 
и да не я отритваш 
както досега!