22.02.2016 г., 17:23

Стихия

552 0 0

Появи се ти, като стихия, обърка се живота ми съвсем.
Изгубила разсъдъка по тебе,
Аз търся те във всеки слънчев ден!
И знам, че безнадеждна ми е любовта, че няма смисъл в моите сълзи и крия ги с усмивката си нежна, за да не разберат че ме боли!
До днес се молех, сам да видиш, това което нямах смелост да ти кажа.
Сега се моля аз за друго, 
да разбереш, 
Че силна ми е любовта 
и да не я отритваш 
както досега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...