Затихнал дъх във тишината
отронва есенният лист,
като вятъра в душата,
бушуващ,
аз видях,
във погледа ти чист.
Къде отвял е радостта ни,
на мен, на теб и всички хора,
които вечно са мечтали,
бурята ги дави
във позора.
И ето, бавно ни покрива
онази тежка каменна черупка
и погледа ти отразява
как падаме по гръб,
животът ни поваля.
© Таня Нецова Todos los derechos reservados