13 oct 2013, 15:17

Стихотворение от днес 

  Poesía » Civil
895 0 1

Затихнал дъх във тишината
отронва есенният лист,
като вятъра в душата,
бушуващ,
аз видях,
във погледа ти чист.

Къде отвял е радостта ни,
на мен, на теб и всички хора,
които вечно са мечтали,
бурята ги дави
във позора.

И ето, бавно ни покрива
онази тежка каменна черупка
и погледа ти отразява
как падаме по гръб,
животът ни поваля.

© Таня Нецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??