Затихнал дъх във тишината
отронва есенният лист,
като вятъра в душата,
бушуващ,
аз видях,
във погледа ти чист.
Къде отвял е радостта ни,
на мен, на теб и всички хора,
които вечно са мечтали,
бурята ги дави
във позора.
И ето, бавно ни покрива
онази тежка каменна черупка
и погледа ти отразява
как падаме по гръб,
животът ни поваля.
© Таня Нецова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
