Затихнал дъх във тишината
отронва есенният лист,
като вятъра в душата,
бушуващ,
аз видях,
във погледа ти чист.
Къде отвял е радостта ни,
на мен, на теб и всички хора,
които вечно са мечтали,
бурята ги дави
във позора.
И ето, бавно ни покрива
онази тежка каменна черупка
и погледа ти отразява
как падаме по гръб,
животът ни поваля.
© Таня Нецова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
