... ако бях часовникар, бих забавил стрелките на времето,

точно в момента, в който ти разпускаш небрежно косите си.

Бих ти хванал здраво ръцете и бих ти сложил златна верижка

на лявата. Но не съм! И не искам да бъда!

Ако бях певец, бих ти пял най – златните хитове, като щурец

разнежващ тъмното. И когато музиката докосне струните, бих

ти повтарял припевът на ухо, за да достигнат дъното думите.

Но не съм! И не искам да бъда!

Аз искам да бъда твоят любим – един несъвършен часовникар.

Неграмотен певец и не силен, във силата си, което не означава

- подчинен.

Ето, тогава аз бих могъл да бъда берач на цветя и да кича косите ти

и всяко цвете да бъде все нова истина за мен и стъпка към теб.

Да те радвам, като малко дете, с венецът в косите ти, без да ти

позволявам да береш маргаритки сама и да късаш цветът им

един по един и да гадаеш обичане.

Зная, че ти си жена, която точно тогава би могла да поиска да

ме опознае - в несъвършенството ми обичане.

Голямата жена - за мъжа ! Само тя движи стрелките на времето,

с мекота. Само тя може да разобличи мъжа,

с едно движение по силно от силата му – обичта.

Тази жена не се забравя – живее до последния дъх в сърцето,

а навярно и след това...

01.02.2019г