Стихотворение от мъжки род
... ако бях часовникар, бих забавил стрелките на времето,
точно в момента, в който ти разпускаш небрежно косите си.
Бих ти хванал здраво ръцете и бих ти сложил златна верижка
на лявата. Но не съм! И не искам да бъда!
Ако бях певец, бих ти пял най – златните хитове, като щурец
разнежващ тъмното. И когато музиката докосне струните, бих
ти повтарял припевът на ухо, за да достигнат дъното думите.
Но не съм! И не искам да бъда!
Аз искам да бъда твоят любим – един несъвършен часовникар.
Неграмотен певец и не силен, във силата си, което не означава
- подчинен.
Ето, тогава аз бих могъл да бъда берач на цветя и да кича косите ти
и всяко цвете да бъде все нова истина за мен и стъпка към теб.
Да те радвам, като малко дете, с венецът в косите ти, без да ти
позволявам да береш маргаритки сама и да късаш цветът им
един по един и да гадаеш обичане.
Зная, че ти си жена, която точно тогава би могла да поиска да
ме опознае - в несъвършенството ми обичане.
Голямата жена - за мъжа ! Само тя движи стрелките на времето,
с мекота. Само тя може да разобличи мъжа,
с едно движение по силно от силата му – обичта.
Тази жена не се забравя – живее до последния дъх в сърцето,
а навярно и след това...
01.02.2019г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодорка Атанасова Всички права запазени
