13 jun 2013, 21:26

Стихотворение за удивителна

  Poesía » Otra
585 1 2

Всеки ден с усмивка, с радост  нека да се забавляваме.

На света, красив и пъстър,  нека да се удивляваме.

 

Нека бъдат удивителни всеки наш  жест, мисъл, дума.

Удивителна хармония да е вечно помежду ни.

 

Все любов да ни учудва и щастливи да възкликваме.

С глупост, злоба, фалш, омраза никога да не привикваме.

 

На живота ни накрая нека има удивителни!!!

А не тъжен и безкраен низ от плахи въпросителни???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Той, живота, Иво, не признава такива работи, ама нали затова все се борим с него - да не сме сгърчени като въпросителни!
  • "На живота ни накрая нека има удивителни!!!
    А не тъжен и безкраен низ от плахи въпросителни???"
    * * *
    Хубаво ЖEЛАНИE... ама за жалост само на ХАРТИЯ! Той ЖИВОТА... той нe признава такива работи, я питай комшйката от партeра или комшията от по-горният eтаж, който си хвърля боклука от прозорeца! Мдааа... но e много хубаво пожeланиe! 6-так!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....