Стиховете ми на тебе посвещавам,
правят те така красив деня,
в тях със тебе дълго, дълго разговарям
и когато спуска се нощта.
В тях е твоята усмивка, красотата,
в тях откривам твоето лице,
те са слънцето и утринна молитва,
в тях е пулсът, моето сърце.
И душата ми изляла се е цяла
в рими, тонове и цветове,
в тях природата с тъга е занемяла,
пеят ѝ с различни гласове.
Някой път, ако ти стане много тъжно,
стиховете ми ти прочети!
Ще откриеш с тях небето необятно,
всички мои тайни и мечти!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados