Ще разпръсна по вятъра шепа бяла надежда,
да разцъфне в сърцето ти... все някой ден...
От дъгата ще взема нишка шарена прежда,
да вплета във душата ти късче яркост от мен!
Върху устните смях ще рисувам с целувки...
и с очи ще чертая слънчев път - погледни!
Всяка мисъл тревожна ще прогоня с милувка!
Самодивска магия в мен съм скрила! Гори!
Мога бистра вода да съм! Жадно дихание...
И на огън да стана - в зимен студ да те сгрея,
да поръся съня ти с лунен прах от желания...
Сто вълшебства любовни, мили, аз ги владея!
09.09.2007г.
© Гергана Шутева Todos los derechos reservados