Стоиш до мен...
Стоиш до мен, не казваш нищо.
Стоя до теб - и аз мълча.
Усмихвам се, по навик сякаш
и опитвам да стопя леда.
Стоиш до мен, не казваш нищо,
навел глава, навярно себе си виниш.
Делят ни нас, ти каза, много километри,
но нали сега си още тук, нали до мен стоиш?!
Стоиш до мен, не казваш нищо,
мълчаливо ще сведа и аз глава.
Тъй тежко е, когато любовта умира,
тъй жалки сме, когато ни боли...
Стоя до теб - и аз мълча.
Усмихвам се, по навик сякаш
и опитвам да стопя леда.
Стоиш до мен, не казваш нищо,
навел глава, навярно себе си виниш.
Делят ни нас, ти каза, много километри,
но нали сега си още тук, нали до мен стоиш?!
Стоиш до мен, не казваш нищо,
мълчаливо ще сведа и аз глава.
Тъй тежко е, когато любовта умира,
тъй жалки сме, когато ни боли...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Todos los derechos reservados
Поздрави!
