22.08.2007 г., 1:26 ч.
Стоиш до мен...
Стоиш до мен, не казваш нищо.
Стоя до теб - и аз мълча.
Усмихвам се, по навик сякаш
и опитвам да стопя леда.
Стоиш до мен, не казваш нищо,
навел глава, навярно себе си виниш.
Делят ни нас, ти каза, много километри,
но нали сега си още тук, нали до мен стоиш?!
Стоиш до мен, не казваш нищо,
мълчаливо ще сведа и аз глава.
Тъй тежко е, когато любовта умира,
тъй жалки сме, когато ни боли...
Стоя до теб - и аз мълча.
Усмихвам се, по навик сякаш
и опитвам да стопя леда.
Стоиш до мен, не казваш нищо,
навел глава, навярно себе си виниш.
Делят ни нас, ти каза, много километри,
но нали сега си още тук, нали до мен стоиш?!
Стоиш до мен, не казваш нищо,
мълчаливо ще сведа и аз глава.
Тъй тежко е, когато любовта умира,
тъй жалки сме, когато ни боли...
© Теодора Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво!
-
Е, понякога така става. Най- лошо не е да си далеч от някого, а да си далеч от сърцето му, дори и той да стои до теб физически. Поздрав за страхотния стих, гледай само напред, защото някъде те чака нова и по- красива любов!
Поздрави! -
Браво Теди!!!
-
Нещо умира, друго се ражда, в този вечен кръговрат!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
