21 ago 2010, 12:49

Страдание

913 0 1

Душата ми плаче - захвърлена

от твоята душа...

Като пеперуда опърлена,

като птица без крила,

тя не може вече да достига красотата

на Сферите от висши светове,

а, прикована от тъгата,

напразно твоята душа зове...

Смазана, изтръпнала, в несвяст

от безкрайната студенина,

стоя и дума да отроня не мога аз,

без да разбирам моята вина.

Кога сърцето си превърна в камък,

а любовта – във непотребна вещ?

Държиш се с мен като че ли

отрова ти предлагам,

а не любов от друго измерение...

Единствено, в което аз се обвинявам,

е това, че всичко ти разкрих,

че прекалено много аз ти давам,

че любовта си изразих

и че те исках до полуда...

 

... Тогава не можех да мисля

за нищо друго в света,

освен как да бъда със тебе;

всичко друго изчезваше

зад пелената на моето желание

към теб и твоята душа;

цялата ставах само копнеж,

който ме побъркваше не на шега...

Как да ú обясня, на тази моя душа,

че тебе вече те няма... край нея...

Дори и да го осъзнае,

тя пак тихичко ще тъжи

и тайничко ще се надява

да дойдат и по-светли дни...

А ако поискам обяснение...

Господ да ми е на помощ...

 

Защото, няма съмнение,

ти не искаш да страдаш...

 

Да страдаш до изнемога като мене -

дотогава, докато сили не ти останат

и целият докрай изцеден си...

... И само на смъртта да се надяваш

да сложи край на мъките ти...

които наистина са нечовешки...

... Но... само който толкова силно е страдал,

той може да получи шанса

“да разбули поне малко воала”...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайла Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...