И какво сега?
Търся те в нощта...
Не те намирам...
В черупката от самотата си умирам...
Търсиш ме и ти.
И въпреки че сме оплетени в безброй лъжи,
май все още се обичаме.
Само дето го отричаме.
И точно се намериме,
и тъмнина обгръща ни.
Отново губя те,
пред нас има безброй стени.
И пак се будя от кошмара,
в който теб те няма, а едновременно си там.
И пак писъкът ми стаята оглушава.
Писък от страха на човека да е сам.
© Мария Чанева Todos los derechos reservados