eres (Роза Стоянова)
35 197
25 ene 2013, 17:28

Страх 

  Poesía » Filosófica
788 0 4

Страх

 

 

Грубите хора,

те са особена,

зла порода.

Запазена марка.

С чувство

за безнаказана

дребничка злоба.

Без мярка.

Захвърлят думи -

мътно пълноводие -

и към небето,

ако им се изпречи.

Всеки с нещо,

за нещо им пречи.

„Видиш ли ги ей тия,

големите?!

Ако замахна със тях!...”

Виждала съм ги -

по-ниски

и от тревата, зелената.

И пак ме е страх.

Сивеят остри камъчета

 в душата ми -

утре може да ги запратя,

без цел и посока-

           като тъмен поток,

ей така просто -

                 по някого!...

© Роза Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??