Страх
Страх
Грубите хора,
те са особена,
зла порода.
Запазена марка.
С чувство
за безнаказана
дребничка злоба.
Без мярка.
Захвърлят думи -
мътно пълноводие -
и към небето,
ако им се изпречи.
Всеки с нещо,
за нещо им пречи.
„Видиш ли ги ей тия,
големите?!
Ако замахна със тях!...”
Виждала съм ги -
по-ниски
и от тревата, зелената.
И пак ме е страх.
Сивеят остри камъчета
в душата ми -
утре може да ги запратя,
без цел и посока-
като тъмен поток,
ей така просто -
по някого!...
© Роза Стоянова All rights reserved.
