Страх

Poesía

835 0 1

Сърцето ми е свито като зрънце

и страх обхваща цялата ми гръд,

угасна в душата ми яркото слънце

изстина всяко малко късче плът...

Самота – крещят очите ми слепи

и гласът се е скрил дълбоко във мен

Топлината ти стискам в празни шепи,

но пак си далече..някъде сам.

Притискам в прегръдка своето тяло,

треперя за да не пропусна мига,

дано се пребори сърцето ми спряло

и бавно потъна в съня...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

{YcMuBkA} (Усмивка)

Много хубаво сстихотворение!Поздрав! 6+

2005-12-23T23:22:07+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0