Страх

23.12.2005 г., 20:09 ч.

Поезия

5.0 (1)

712 0 1

Сърцето ми е свито като зрънце
и страх обхваща цялата ми гръд,
угасна в душата ми яркото слънце
изстина всяко малко късче плът...
Самота – крещят очите ми слепи
и гласът се е скрил дълбоко във мен
Топлината ти стискам в празни шепи,
но пак си далече..някъде сам.
Притискам в прегръдка своето тяло,
треперя за да не пропусна мига,
дано се пребори сърцето ми спряло
и бавно потъна в съня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мъдрости от пепелта
След дъжда

Накъде с този дъжд във косите С това лято което крещи И прелива от блузката скрито В този ден, в тоз...
Нищо

От тази тишина не става нищо. Пропуква се отвътре. Като чаша, в която няма вино, а въздишките се гон...
И хлябът ми, със седем е кори...

Ако заплача, ще срутя небето и сто години болка ще вали. Но просто се усмихвам и сърцето, красиво лъ...

Още произведения »