24 oct 2007, 21:17

Страх ме беше да призная...

  Poesía
1.8K 0 3
"Страх ме беше да призная..."


Кристално чисти образи,
вплетени в облаци от прах,
изплуват в съзнанието
от болезненото минало пак...

Спомням си за теб и твоите очи,
пълни със сълзи горчиви,
заради думи, навреме неизречени,
заради спотаени лъжи.

Разбери, че страх ме беше да призня,
че обичам и обичана съм аз...
А последиците от това са ясни -
болка, прерастваща в неописуем страх...
Страх, че пак ще съм сама,
че ще съм намразена и отритната от света...

Знам, глупачка съм била,
оставих те да си тръгнеш просто така,
позволих на друга да бъде в твоя ден,
но дано тя те направи по-щастлив от мен!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бори се !Хубаво стихотворение.
    С обич.
  • браво мила стахотноо ее!много ми допадна!отново едно голямо бравооооо!!!!!(7)
  • Поздравления за стихчето!Прекрасно е да си обичан,но трябва наистина да се отдадем на чувствата,особено ако са споделени

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...