Страх ме беше да призная...

24 oct 2007, 21:17

Poesía

1562 0 3

"Страх ме беше да призная..."

Кристално чисти образи,
вплетени в облаци от прах,
изплуват в съзнанието
от болезненото минало пак...

Спомням си за теб и твоите очи,
пълни със сълзи горчиви,
заради думи, навреме неизречени,
заради спотаени лъжи.

Разбери, че страх ме беше да призня,
че обичам и обичана съм аз...
А последиците от това са ясни -
болка, прерастваща в неописуем страх...
Страх, че пак ще съм сама,
че ще съм намразена и отритната от света...

Знам, глупачка съм била,
оставих те да си тръгнеш просто така,
позволих на друга да бъде в твоя ден,
но дано тя те направи по-щастлив от мен!!!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-25T11:19:57+03:00

Бори се !Хубаво стихотворение.
С обич.
sweet_bear (Лина Пламенова)

2007-10-25T01:13:53+03:00

браво мила стахотноо ее!много ми допадна!отново едно голямо бравооооо!!!!!(7)
nelson (Нели Вичева)

2007-10-24T21:27:07+03:00

Поздравления за стихчето!Прекрасно е да си обичан,но трябва наистина да се отдадем на чувствата,особено ако са споделени