Страх ме беше да призная...
"Страх ме беше да призная..."
Кристално чисти образи,
вплетени в облаци от прах,
изплуват в съзнанието
от болезненото минало пак...
Спомням си за теб и твоите очи,
пълни със сълзи горчиви,
заради думи, навреме неизречени,
заради спотаени лъжи.
Разбери, че страх ме беше да призня,
че обичам и обичана съм аз...
А последиците от това са ясни -
болка, прерастваща в неописуем страх...
Страх, че пак ще съм сама,
че ще съм намразена и отритната от света...
Знам, глупачка съм била,
оставих те да си тръгнеш просто така,
позволих на друга да бъде в твоя ден,
но дано тя те направи по-щастлив от мен!!!
Кристално чисти образи,
вплетени в облаци от прах,
изплуват в съзнанието
от болезненото минало пак...
Спомням си за теб и твоите очи,
пълни със сълзи горчиви,
заради думи, навреме неизречени,
заради спотаени лъжи.
Разбери, че страх ме беше да призня,
че обичам и обичана съм аз...
А последиците от това са ясни -
болка, прерастваща в неописуем страх...
Страх, че пак ще съм сама,
че ще съм намразена и отритната от света...
Знам, глупачка съм била,
оставих те да си тръгнеш просто така,
позволих на друга да бъде в твоя ден,
но дано тя те направи по-щастлив от мен!!!
© Мария Кънева All rights reserved.
