27 oct 2005, 22:45

Страх от Любовта

  Poesía
1.4K 0 0
             Плачи сърце! Плачи!
             Една любов за тебе
                             не достигна.
             Плачи! Не ти остава
                               нищо друго.
             Плачи и всичко забрави.

             Помниш ли,
             тогава аз бях още малка
             и питах те:
             "Ти търсиш ли Любов,
             а какво за теб е Любовта?"
             Очите ми бяха искрени,
                              помниш ли?

             Помниш ли,
                   погледна ме нежно,
             докосна ръката ми,
             а после ми каза:
                       "Аз търсех Любов,
             една нежна любов,
                     красива любов -
             намерих я в теб".

             Помниш ли, 
                  тогава изтръпнах от ужас -
             аз - все още дете
                    и вече Любов?
             Тогава избягах, 
                             помниш ли?
             Избягах и много плаках.

             Знаеш ли,
                    и аз те обичах,
             но защо ми откри
                        любовта си?
             Исках всичко да бъде
                 по старо му -
             да се обичаме,
                    без да си го казваме.

             А после се смеех,
                   лудешки се смеех,
                             помниш ли?
             Смеех се,
                   защото избягах от теб.
             А аз те обичах,
                   обичах те, помниш ли?
             Обичах те,
                   но не ти го казах.
        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...