Oct 27, 2005, 10:45 PM

Страх от Любовта

  Poetry
1.4K 0 0
             Плачи сърце! Плачи!
             Една любов за тебе
                             не достигна.
             Плачи! Не ти остава
                               нищо друго.
             Плачи и всичко забрави.

             Помниш ли,
             тогава аз бях още малка
             и питах те:
             "Ти търсиш ли Любов,
             а какво за теб е Любовта?"
             Очите ми бяха искрени,
                              помниш ли?

             Помниш ли,
                   погледна ме нежно,
             докосна ръката ми,
             а после ми каза:
                       "Аз търсех Любов,
             една нежна любов,
                     красива любов -
             намерих я в теб".

             Помниш ли, 
                  тогава изтръпнах от ужас -
             аз - все още дете
                    и вече Любов?
             Тогава избягах, 
                             помниш ли?
             Избягах и много плаках.

             Знаеш ли,
                    и аз те обичах,
             но защо ми откри
                        любовта си?
             Исках всичко да бъде
                 по старо му -
             да се обичаме,
                    без да си го казваме.

             А после се смеех,
                   лудешки се смеех,
                             помниш ли?
             Смеех се,
                   защото избягах от теб.
             А аз те обичах,
                   обичах те, помниш ли?
             Обичах те,
                   но не ти го казах.
        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...