13 may 2020, 15:33

Страх от самота 

  Poesía » De amor
363 0 0

Нежен прашец от самота,

но виждам те стоиш пред мен –

говориш ми плавно и нежно,

че страха и самотата е едно начало.

  Не чувам нищо, а от думите се плашиш,

нима не трябва да сме близки.

Приемах те, като любов,

но чувствата вече ги няма –

потънаха в моналото . ,.

Аз и Ти – това е страх от самота.

 Взирах се в твойте очи,

но ги няма вече,

но колко ще мълчим.

Тишината мълчи,

а съм крехка като перце.

   Сън ли е! 

   Събуди ме!

Потопих се и се издигам в рая на самотата.

Не питаш къде съм?

Ти разби сърцето ми,

бях твоя а сега самота,

но имах хубави години с теб.

Името ми изтри,

но остави вечния спомен

от снимките ни на адреса.

Сбогом моя самота.

Сбогом единствен зов,

но ще оставя за теб букет от цветя,

за да ме усещаш отново.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??