Нежен прашец от самота,
но виждам те стоиш пред мен –
говориш ми плавно и нежно,
че страха и самотата е едно начало.
Не чувам нищо, а от думите се плашиш,
нима не трябва да сме близки.
Приемах те, като любов,
но чувствата вече ги няма –
потънаха в моналото . ,.
Аз и Ти – това е страх от самота.
Взирах се в твойте очи,
но ги няма вече, ...