Morgana (Ди)
188 202
10 abr 2008, 16:29

Страх те беше... 

  Poesía
645 0 3
Не пръсвай красотата, дето е отвъд,
когато звездите ти говорят за любов.
Не чакай ласките на грешен кръстопът,
лесно е да бягаш, вързал мислите си със хомот...

А трудно е да гониш птицата,
когато надеждата умира от лъжа.
Боли сънят, кърви зеницата
от бясна ярост, от несбъдната мечта.

И тихо проклина се тишината,
защото несбрала е своята одежда,
от тебе крие се дори сълзата,
че отнела е последната, паднала надежда...

И в писъка нощем сгушва се детето,
от теб пак да скрие, че било е винаги само...
И белегът невидим на лицето
стене, ранен от есенно листо...

И от бяла пролет си прокуден,
и от люта зима в ден отминал...
Споменът за тебе остава си забулен,
като пътя, който така и не измина...

Кажи ми, страх те беше да признаеш,
че ласката докоснала е нечие сърце...
И сега трудно в огледалото можеш да познаеш
онова стопило се в нощта измъчено лице...

© Ди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много прочувствено!Браво!
  • Всеки малко или много се страхува от нея. Въпросът е да я последваш, въпреки страха си. Благодаря ти, коментарът ти ме зарадва.
  • Много добро стихотворение!!!

    ''Кажи ми, страх те беше да признаеш,
    че ласката докоснала е нечие сърце...''

    И аз съм се ''сблъсквала'' с такива хора, които се страхуват от любовта!За съжаление...
Propuestas
: ??:??