Не пръсвай красотата, дето е отвъд,
когато звездите ти говорят за любов.
Не чакай ласките на грешен кръстопът,
лесно е да бягаш, вързал мислите си със хомот...
А трудно е да гониш птицата,
когато надеждата умира от лъжа.
Боли сънят, кърви зеницата
от бясна ярост, от несбъдната мечта.
И тихо проклина се тишината,
защото несбрала е своята одежда,
от тебе крие се дори сълзата,
че отнела е последната, паднала надежда... ...