Страх те беше...
Не пръсвай красотата, дето е отвъд,
когато звездите ти говорят за любов.
Не чакай ласките на грешен кръстопът,
лесно е да бягаш, вързал мислите си със хомот...
А трудно е да гониш птицата,
когато надеждата умира от лъжа.
Боли сънят, кърви зеницата
от бясна ярост, от несбъдната мечта.
И тихо проклина се тишината,
защото несбрала е своята одежда,
от тебе крие се дори сълзата,
че отнела е последната, паднала надежда...
И в писъка нощем сгушва се детето,
от теб пак да скрие, че било е винаги само...
И белегът невидим на лицето
стене, ранен от есенно листо...
И от бяла пролет си прокуден,
и от люта зима в ден отминал...
Споменът за тебе остава си забулен,
като пътя, който така и не измина...
Кажи ми, страх те беше да признаеш,
че ласката докоснала е нечие сърце...
И сега трудно в огледалото можеш да познаеш
онова стопило се в нощта измъчено лице...
когато звездите ти говорят за любов.
Не чакай ласките на грешен кръстопът,
лесно е да бягаш, вързал мислите си със хомот...
А трудно е да гониш птицата,
когато надеждата умира от лъжа.
Боли сънят, кърви зеницата
от бясна ярост, от несбъдната мечта.
И тихо проклина се тишината,
защото несбрала е своята одежда,
от тебе крие се дори сълзата,
че отнела е последната, паднала надежда...
И в писъка нощем сгушва се детето,
от теб пак да скрие, че било е винаги само...
И белегът невидим на лицето
стене, ранен от есенно листо...
И от бяла пролет си прокуден,
и от люта зима в ден отминал...
Споменът за тебе остава си забулен,
като пътя, който така и не измина...
Кажи ми, страх те беше да признаеш,
че ласката докоснала е нечие сърце...
И сега трудно в огледалото можеш да познаеш
онова стопило се в нощта измъчено лице...
© Ди All rights reserved.
