Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
2 feb 2008, 9:04

Страхувам се да обичам отново 

  Poesía
1063 0 32

         ************* 

 

 

Подземия усойни - лабиринт,

лъх на влага и гуано,

осланям се на вечния инстинкт,

заслушан в разума си само.

И крача, стъпвайки полека,

прескачам камъни във тъмното

и следвам сам съдбата си нелека,

сякаш търся пътя към отвъдното.

И питам се къде съм? - Тук студено е,

сенки се прокрадват край стените...

Времето заспало!  Уморено е!...

Тук долу - спрели са стрелките...

Но аз вървя, и търся светлината,

от мен извират спомени - любови,

когато ми даряваха луната,

а друг път ме забиваха в окови.

Но... аз вървя с душа опустошена,

и пазя в нея зрЪнчице любов,

боли снага - сърце опожарено,

ридае болката от ужас нов...

В ушите глъхнат стъпки на гиганти,

над мене вече птици не кръжат,

но вярата, подпират сто атланта,

дано успеят да я удържат...

И ето, в мрака виждам две очи,

които ми даряват светлината,

а аз пристъпвам плахо - замълчи!...

Страхувам се, аз помня тъмнината...

 

 

           *************

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав изпълнен с надежда стих !Не се страхувай !Поздрави !
  • и все пак тя ще доиде...нали?
  • И ти си светлината...
  • Прекрасно е,много силно и въздействащо,поздрав за невероятния стих!
  • И ето, в мрака виждам две очи...
    Не се страхувай,а обичай!
    Поздрав за стиха!!!
    Много силен...разтърси ме!!!
  • Вал,от дъното на душата си любовта изрови,защото Тя е там!и обичай!силен стих,кънтящ от искреност!
  • Светлината прогонва тъмнината, затова не се страхувай да обичаш!
    Поздравления!
  • Напоследък нямам много време да чета и коментирам,но винаги ми носиш удоволствие!
  • "Но аз вървя, и търся светлината"
    Върви, поете... Поздравления!!!

  • Пожелавам ти да помниш само светлината!Позитивното мислене носи хубави емоции!Поздрав за прекрасния стих.Ти си ми един от любимите автори!С уважение:Ая
  • "И ето, в мрака виждам две очи,

    които ми даряват светлината,

    а аз пристъпвам плахо - замълчи!...

    Страхувам се, аз помня тъмнината..."

    Много,много искрено и красиво!
  • И ето, в мрака виждам две очи,
    които ми даряват светлината,
    а аз пристъпвам плахо - замълчи!...
    Страхувам се, аз помня тъмнината...
    * * *
    Чудесно, истинско откровение!

  • Ще мълча пред стиха ти!
    Не искам да цитирам нищо!
    Съвършено е в цялостта си!
  • зрЪнчице любов!!!!!!!!!!!!*

    В ушите глъхнат стъпки на гиганти,

    над мене вече птици не кръжат,

    но вярата, подпират сто атланта,

    дано успеят да я удържат...

    !!!
  • Важното е да продължаваш да вървиш...Поздравления!
  • Не се отказвай от тези очи...!Браво!
  • Браво!
  • Значи помниш и светлината:}
  • Отново си неповторим!Браво!!!
  • "Страхувам се, аз помня тъмнината..."

    Накрая просто...Както си четях на глас и замлъкнах...
    Финалът ти е страхотен, оставя без думи!



  • alex_ucho (Александър Маринов) ГУАНО е птичи изпражнения или на прилепи натрупвани с хилядолетия.
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%83%D0%B0%D0%BD%D0%BE
  • Хубав стих!
    Браво ,поете!!
  • Страхувам се, за помня тъмнината ...
    хареса ми!!!
    Поздрави!
  • Браво!Прекрасен стих!
  • И ето, в мрака виждам две очи,

    които ми даряват светлината,...

    Винаги има светлинка...в края на тунела
    Поздравления!
  • Но... аз вървя с душа опустошена,

    и пазя в нея зрЪнчице любов,

    боли снага - сърце опожарено,

    ридае болката от ужас нов...

    Докосна ме...Разплака ме!
  • Колко финно и изящно си го казал...
    ...Страхувам се, аз помня тъмнината...
    влезе в душата ми...любимо ми е.
    С обич, Валентин. Вълшебник на словото с ти!
  • Вали,това много ми хареса-евала!Но какво значи ГУАНО?
  • Сякаш бях до теб в лабиринта!
    Настръхнах!
    Не се страхувай никога да обичаш!
  • И ето, в мрака виждам две очи,

    които ми даряват светлината,

    а аз пристъпвам плахо - замълчи!...

    Страхувам се, аз помня тъмнината...



    Много си казал в стиха си!
    Две очи са достатъчни за светлината и за съхраняването на вярата в нея! Важното, че ги има!
  • Прекрасен си Валентино!Харесвам твоите стихове-бъркат ми направо в сърцето.
  • Много силно!Винаги е удоволствие да те чета!Поздрав от мен за слънчеви почивни дни!
Propuestas
: ??:??