Страхувам се да обичам отново
*************
Подземия усойни - лабиринт,
лъх на влага и гуано,
осланям се на вечния инстинкт,
заслушан в разума си само.
И крача, стъпвайки полека,
прескачам камъни във тъмното
и следвам сам съдбата си нелека,
сякаш търся пътя към отвъдното.
И питам се къде съм? - Тук студено е,
сенки се прокрадват край стените...
Времето заспало! Уморено е!...
Тук долу - спрели са стрелките...
Но аз вървя, и търся светлината,
от мен извират спомени - любови,
когато ми даряваха луната,
а друг път ме забиваха в окови.
Но... аз вървя с душа опустошена,
и пазя в нея зрЪнчице любов,
боли снага - сърце опожарено,
ридае болката от ужас нов...
В ушите глъхнат стъпки на гиганти,
над мене вече птици не кръжат,
но вярата, подпират сто атланта,
дано успеят да я удържат...
И ето, в мрака виждам две очи,
които ми даряват светлината,
а аз пристъпвам плахо - замълчи!...
Страхувам се, аз помня тъмнината...
*************
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
