3 may 2012, 10:28

Страхуване

  Poesía » Civil
640 0 4

Страхуване

 

Страхувам се сега

 от утрешния ден…

От него чакам много  изненади…

Защото  е

 отчайващо несъвършен,

с безбройни бариери

 и огради…

 

Навярно от годините

  съм   умъдрял,

но истините голи ме смразиха.

И цялата им  безнадеждност

 аз разбрах,

 и от  фантазии ме изцериха.

 

Страхувам се сега

 от този лепкав мрак,

от  светлината хилава и малка…

О, силите ми стигат

 да потропам с крак,

да разбера,

че съм играчка  жалка…

 

Аз знам, че този свят

 е бил несъвършен.

На трона е царувала лъжата.

От демагози и лакеи 

уморен,

затънал е в калта

със двата крака

 

Страхувам се и аз

за моя собствен свят,

от времето, настъпващо

към мене…

И хората  наоколо ми

 где  стоят,

не мога истински

 аз да приема.

 

За себе си,

и в себе си,

аз пазя своя Бог!

Но  Бог на хората е

 Сатаната...

И може би затуй е

 този свят жесток,

и няма място  за Добро

 в сърцата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...