3 may 2012, 10:28

Страхуване

  Poesía » Civil
636 0 4

Страхуване

 

Страхувам се сега

 от утрешния ден…

От него чакам много  изненади…

Защото  е

 отчайващо несъвършен,

с безбройни бариери

 и огради…

 

Навярно от годините

  съм   умъдрял,

но истините голи ме смразиха.

И цялата им  безнадеждност

 аз разбрах,

 и от  фантазии ме изцериха.

 

Страхувам се сега

 от този лепкав мрак,

от  светлината хилава и малка…

О, силите ми стигат

 да потропам с крак,

да разбера,

че съм играчка  жалка…

 

Аз знам, че този свят

 е бил несъвършен.

На трона е царувала лъжата.

От демагози и лакеи 

уморен,

затънал е в калта

със двата крака

 

Страхувам се и аз

за моя собствен свят,

от времето, настъпващо

към мене…

И хората  наоколо ми

 где  стоят,

не мога истински

 аз да приема.

 

За себе си,

и в себе си,

аз пазя своя Бог!

Но  Бог на хората е

 Сатаната...

И може би затуй е

 този свят жесток,

и няма място  за Добро

 в сърцата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...