Страхуване
Страхуване
Страхувам се сега
от утрешния ден…
От него чакам много изненади…
Защото е
отчайващо несъвършен,
с безбройни бариери
и огради…
Навярно от годините
съм умъдрял,
но истините голи ме смразиха.
И цялата им безнадеждност
аз разбрах,
и от фантазии ме изцериха.
Страхувам се сега
от този лепкав мрак,
от светлината хилава и малка…
О, силите ми стигат
да потропам с крак,
да разбера,
че съм играчка жалка…
Аз знам, че този свят
е бил несъвършен.
На трона е царувала лъжата.
От демагози и лакеи
уморен,
затънал е в калта
със двата крака
Страхувам се и аз
за моя собствен свят,
от времето, настъпващо
към мене…
И хората наоколо ми
где стоят,
не мога истински
аз да приема.
За себе си,
и в себе си,
аз пазя своя Бог!
Но Бог на хората е
Сатаната...
И може би затуй е
този свят жесток,
и няма място за Добро
в сърцата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
