24 feb 2014, 22:52

Страж 

  Poesía
998 0 14

Мойта вяра беснее. Не чака и няма търпение.

Все се спъва по пътя. Реве като куцо магаре.

Тропа, вика. Има силно назъбено мнение.

А когато ми трябва,  се прави на лошо ударена.

Тя не е пеленаче, но как само ядно се тръшка!

И плете свои факти в сърцето си – шарена черга.

Тя не мисли с ума си и няма големи задръжки.

Само вдига аларма и плаши добрите енергии.

Тази вяра не гледа нагоре, а с остра ножовка

реже мислите безцеремонно на дребни парчета.

Аз я нося. Щом падне – я вдигам. И толкова.

И си знам, че единствена тя ще опази сърцето ми.

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??