Мойта вяра беснее. Не чака и няма търпение.
Все се спъва по пътя. Реве като куцо магаре.
Тропа, вика. Има силно назъбено мнение.
А когато ми трябва, се прави на лошо ударена.
Тя не е пеленаче, но как само ядно се тръшка!
И плете свои факти в сърцето си – шарена черга.
Тя не мисли с ума си и няма големи задръжки.
Само вдига аларма и плаши добрите енергии.
Тази вяра не гледа нагоре, а с остра ножовка
реже мислите безцеремонно на дребни парчета.
Аз я нося. Щом падне – я вдигам. И толкова.
И си знам, че единствена тя ще опази сърцето ми.