13 may 2007, 20:50  

Странджа планина

  Poesía
2.3K 0 2

Странджа планина

В гората странджанска и дива,
изпълнена с живот и пъстри цветове,
опиянен от природата красива,
ще се понесеш към рая на криле.

Как е възможно дори да не знаем
колко девствени кътчета крие тя,
без да се вглеждаме вътре в душата
колко тайни е скрила и мъдри слова?

И бури и градушки я връхлитат,
но не скършва тя снага,
странджанската зеленика
не сломява я беда.

Ние да бъдем тези, които
грижи полагаме лично сами
и да покажем пределно открито,
че сме със нея в трудните дни.

Странджа събрала от векове човешки съдби,
в сърцата ни с любов е обвила 
спомени за подвизи смели и тежки борби,
история е съхранила.

Живее гората неподвластна,
цъфти като неземен цвят.
Във свежестта си е прекрасна,
това го знаят стар и млад.

Със слънцето в зори изгрява
и спътник ни е през нощта,
но Странджа с нас не остарява
и не умира със смъртта.

В Странджа дървото посадено
край вечно живите води, 
знай всичко от любов родено 
безсмъртие ще наследи! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като потомка на бургаски род ще потвърдя!
    Хубаво стихче!
  • Явно в сайта е пристигнала истинска Родолюбка!Добре дошла!България е прекрасна и велика - възпявай я!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...