На дърво като седя е топло,

а на камъка – студено.

На нивата през пролетта виждам всичко във зелено.

Вдигам си главата,

покачен на канарата,

най-любезен съм, когато на софрата

има кашкавал, банани и салата.

Потънал съм дълбоко в мрака,

дори ченето ми да се разтрака.

Храня цялото семейство с действия и скрита воля,

благодаря за туй, че мога да се моля.

А за всичко друго също тъй благодаря

и знайте млади, стари и деца

аз просто никога не ще умра.