Странен
823
0
1
На дърво като седя е топло,
а на камъка – студено.
На нивата през пролетта виждам всичко във зелено.
Вдигам си главата,
покачен на канарата,
най-любезен съм, когато на софрата
има кашкавал, банани и салата.
Потънал съм дълбоко в мрака,
дори ченето ми да се разтрака.
Храня цялото семейство с действия и скрита воля,
благодаря за туй, че мога да се моля.
А за всичко друго също тъй благодаря
и знайте млади, стари и деца
аз просто никога не ще умра.
© Куни Тодоров All rights reserved.
