tsveti4ka (Цвет)
198 271
30 ago 2009, 12:38

Странна когиталност 

  Poesía » Otra
837 0 2

Стихиен ураган от съвест,

когитални oгньове -

бурни,
изпълнени със хъс,

се смъкват в бездната на Глупостта

в очакване на стърмен път.

Достигат нищото и все надолу плъзгат се...

и кльопват в плитка локва от сълзи -

застинали, като спяща лавина

за миг заспиват в долина незрима.

Прелестни води от слънце –

горещи – тлеещи от лед

се плъзгат по листа безбройни

и изгубват се нейде из светлото небе.

Останките на огъня изплуват

и мъстта внезапно ги изпълва,

заострят се за тиха битка,

неуморими търсят врага

във въздуха, пулсиращ.

Прошепва мракът, светлината вика...

Светът се обърква в неяснотата си тиха.

Нищо не докосва даже абсолютното, 

Безпомощно  изгубва се разликата

между добро и зло.

И поразено от черно петно

се всичко изгубва и преражда се

в жестока Суета...

И всичко ново е тъй старо -

от него нищо няма смисъл да се вдишва...

 

* Сладостта на неразбраното е силна,

но малцина истинно я искат.

 

 

© Цвет Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, това е първият градивен коментар, който получавам. Знам, че има несъвършенства, но ще се старая, ако не да не ги повратям, то поне да ги намаля.
  • Знаеш ли като чета твоите неща и виждам,че и теб те вдъхновяват мрачните неща,а и не си безучастна към човешките болки и страдания.Стихът ти много ми хареса,но някои неща можеш да ги промениш
    Успех
Propuestas
: ??:??