28 sept 2019, 23:27

Странни птици 

  Poesía » De amor, Otra
1467 9 10

Странни птици
 

Обичам те...
Прониза ни животът, прави ни безчувствени, 
стрива ни до болка, пуши ни безстрастно, 
впива се до кокал, пие безучастно, 
захвърля те високо в мен - и ни рисува... 

 

Поглеждам те и зная, ти си огледалото, 

езеро в гората, болката се скита. 

Листче ни поема, с изгрева полита - 

няма как да знае липсва ли ни цялото. 

 

Глътката от въздух може да не стигне 

жаждата за топло, слънчево корито. 

Ние сме водата, текла от звездите, 

смесена тъга с цветя ще ни издигне. 

 

Заглеждам те и зная, ти си с планините, 

вятъра в косите, речните въздишки, 

корена в душите, светлата ми нишка... 

Падналият облак в капките на дните...

 

Затворим ли очи намерили дъха си, 

знаем, че е цял, попива ни в съня си. 

Лъч в морето спи, животът е унесен, 

и с есенни вълни луната ни накъса... 

 

 

 

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Йоана, много харесвам всеобемността на усещането ти за любовта в стихотворенията ти! Изказът ти е като гмуркане на делфин в необятни води!
  • vega666 (Младен Мисана), благодаря за милите думи и изброеното, което ти е харесало!
    contessa (Светла Асенова), радвам се, че съм постигнала някаква образност. И аз обичам като пиша, чета да си представям, понякога дори обичам да чета по няколко пъти и всеки път да си представям различни неща.
    anabel7 (Албена Димитрова), много благодаря за милите думи! Радвам се, че ти хареса!
    Ranrozar (Стойчо Станев), благодаря, че обърна внимание на точно това редче!
    brinne (Мариана Бусарова), благодаря!
    goblenka (Маргарита Ангелова),
    maistora (Красимир Тенев), за вица - Но и липсата на рими и ритъм пречи на вдъхновението - особено на тези които не умеят да боравят с нея. Като човек, който не е уверен нито в едното, нито в другото, мога да си позволя да боравя и с липса, и с наличие на (почти) строги конструкции. Ще взема да стана фен на тези термини
    ЦвететоБ (Цветето Б.), много се радвам!
    mislitel (Георги Каменов), благодаря много!
    Ангелче13 (Паднал ангел), благодаря ти!
  • Хубав стих.
    Поздравявам те.
  • Много чар и нежна чувственост...вълшебно е твоето ,,Обичам те...,,! Много ми хареса!
  • Чудех се дали ,,Чудненка в свободен стих,, е окончателна абдикация от силаботоническото стихосложение. Явно не е. Обхватните и съседните рими, редуването на пеони и цезурите в средата на ,,Странни птици,, показват друго - че творческите търсения продължават. ,, ...всеки който търси намира,, пише в Матея 7:8.
    Най-често първите думи определят размера. После просто го следваме. Ако можем.
    Известен певец пушел в анракта. Негов фен възкликнал:
    - Защо пушите! Не пречи ли на гласа?
    - Да, пречи - казал той - особено на тези които не могат да пеят. С римите и ритъма е същото. И те пречат на вдъхновението, особено на тези които не умеят да боравят с тях.
  • Еха! Напълно споделям!
  • "Падналият облак в капките на дните... "
    Оригинално попадение!
    Поздравления за въображението!
  • Много интересна, красива и въздействаща поетична образност си постигнала, Йоанче! Браво!
  • Представих си листчето на поемата... 🙂
    Хубаво редиш думичките, Йоанка...
  • "Странни птици" е едно лирично откровение, което омагьосва със силата и спонтанността на вложеното чувство, както и с поетиката си.

    "Поглеждам те и зная, ти си огледалото,
    езеро в гората, болката се скита.
    Листче ни поема, с изгрева полита -
    няма как да знае липсва ли ни цялото...
    Заглеждам те и зная, ти си с планините,
    вятъра в косите, речните въздишки,
    корена в душите, светлата ми нишка...
    Падналият облак в капките на дните...
    Затворим ли очи намерили дъха си,
    знаем, че е цял, попива ни в съня си.
    Лъч в морето спи, животът е унесен,
    и с есенни вълни луната ни накъса..."

    Неподражаема красота и оригиналност, поднесена чрез феерия от образи, изцяло твой патент, Йоана! Поздравявам те и поставям в Любими!
Propuestas
: ??:??