Обичам те...
Прониза ни животът, прави ни безчувствени,
стрива ни до болка, пуши ни безстрастно,
впива се до кокал, пие безучастно,
захвърля те високо в мен - и ни рисува...
Поглеждам те и зная, ти си огледалото,
езеро в гората, болката се скита.
Листче ни поема, с изгрева полита -
няма как да знае липсва ли ни цялото.
Глътката от въздух може да не стигне
жаждата за топло, слънчево корито.
Ние сме водата, текла от звездите,
смесена тъга с цветя ще ни издигне.
Заглеждам те и зная, ти си с планините,
вятъра в косите, речните въздишки,
корена в душите, светлата ми нишка...
Падналият облак в капките на дните...
Затворим ли очи намерили дъха си,
знаем, че е цял, попива ни в съня си.
Лъч в морето спи, животът е унесен,
и с есенни вълни луната ни накъса...
© Йоана Todos los derechos reservados