Странници

23 dic 2008, 13:18

Poesía » Otra

527 0 3

Платна над хоризонта реят
на кораб странници залисани.
Да живеят със звездите
те от съдбата са орисани.
От мълнии не се страхуват,
приели гордо своята съдба,
осъдени да спорят и тъгуват,
чудати да изглеждат пред света.

Животът е едно пътуване,
понякога се спираш по средата.
То не е с вятъра сбогуване,
а си потънал заедно с мечтата.
Отдавна овехтели са платната,
рулят се трудно покорява,
Вярват техните сърца,
че утре пак се зазорява.

Пътуват сред вълните без умора
измокрени, премръзнали, щастливи.
Мълнии ги тях не плашат.
Нали затуй са странници -
различни от останалите хора.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ВТ (Вили Тодоров)

2009-01-15T23:28:03+02:00

Благодаря, че сте го видяли. То е посветено на едни приятели от друг, също така много стойностен сайт. Но няма да кажа името му, защото не е почтенно да му правя реклама.
feia (Вилдан Сефер)

2008-12-23T21:36:56+02:00

"Вярват техните сърца,
че утре пак се зазорява.

Пътуват сред вълните без умора
измокрени, премръзнали, щастливи.
Мълнии ги тях не плашат."

БРАВО! Весели празници!
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

2008-12-23T15:26:24+02:00

Замислящо стихо...
Поздрав и Весела Коледа!