Странници
Платна над хоризонта реят
на кораб странници залисани.
Да живеят със звездите
те от съдбата са орисани.
От мълнии не се страхуват,
приели гордо своята съдба,
осъдени да спорят и тъгуват,
чудати да изглеждат пред света.
Животът е едно пътуване,
понякога се спираш по средата.
То не е с вятъра сбогуване,
а си потънал заедно с мечтата.
Отдавна овехтели са платната,
рулят се трудно покорява,
Вярват техните сърца,
че утре пак се зазорява.
Пътуват сред вълните без умора
измокрени, премръзнали, щастливи.
Мълнии ги тях не плашат.
Нали затуй са странници -
различни от останалите хора.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados
